Блог Бележки

Бележка6 септември 2026 · 3 мин

Дишане в планината: за какво е втората ми статия в Yoga Journal

Анатолий Ясински · физик, инструктор по цигун
Дишане в планината: за какво е втората ми статия в Yoga Journal
Цигун по изгрев на планински хребет

В Yoga Journal излезе вторият ми текст и този път е за планината. По-точно за ситуация, позната на всеки, който поне веднъж е взимал постелката на поход. Долу комплексът върви леко, тялото помни всяка поза, а горе още на третия кръг дишането се накъсва и въздухът не стига.

Специално ме зарадва, че редакцията избра моя снимка: изгревна практика на планински хребет. Истинската снимка винаги е по-добра от стоковата.

Основните мисли в статията

Първото, което си струва да поправим, е познатата фраза „в планината няма достатъчно кислород“. Делът му във въздуха е същият като на морското равнище, около 21%. Спада налягането, а заедно с него и силата, която избутва кислорода от белите дробове в кръвта. Следователно задачата не е да вдишате повече, а кръвта после да отдаде кислорода на тъканите.

Естествената реакция при недостиг на въздух е да дишаме по-често и по-дълбоко. Организмът сам го прави, но при пресилване от кръвта излиза въглеродният диоксид. Без него хемоглобинът държи кислорода по-здраво и го отдава по-трудно на мускулите и мозъка, това е ефектът на Бор. Получава се парадокс: колкото по-усилено дишате, толкова повече ви се струва, че се задъхвате. Добавят се световъртеж и изтръпване на пръстите.

Има и проста аритметика. Част от всяко вдишване остава в трахеята и бронхите и не стига до алвеолите, това е така нареченото мъртво пространство. Затова рядкото дълбоко дишане при същия обем въздух за минута дава значително повече газообмен от честото повърхностно. Йогите са избрали този режим много преди физиолозите да могат да го изчислят.

Какво помага на височина. Удължено издишване, приблизително два пъти по-дълго от вдишването, около шест вдишвания в минута. Нади шодана, защото забавя дишането и го задържа през носа, а носът затопля и овлажнява студения сух въздух. Уджайи е уместна в покой, но в движение и при изкачване създава излишно съпротивление. А капалабхати, бхастрика и дългите задържания след издишване през първите дни на аклиматизация е по-добре да отложите за след слизането: те засилват точно това, от което организмът на височина и без това страда. В асаните намалете темпото и броя на винясите, откажете се от обърнатите пози при главоболие и пийте повече, отколкото ви се иска. Десет минути спокойно дишане с дълго издишване преди сън помагат в нощите, когато дишането в съня ту спира, ту се ускорява.

Важно

И една граница, която в статията поставям твърдо. Пранаямата не замества аклиматизацията и не лекува височинната болест. Ако главоболието се засилва, появят се гадене, несигурна походка или объркване, трябва веднага да слезете надолу. Без обсъждане.

Като физик тук ме възхищава едно нещо. Нито йогите в подножието на Хималаите, нито даосите в планината Удан са знаели за ефекта на Бор и мъртвото пространство, но са открили точно онзи режим на дишане, който е най-изгоден в планината.
Yoga JournalЙога на височина: защо в планината спира да работи това, което работи на постелкатаПрочетете цялата статия ↗
Анатолий ЯсинскиФизик (МФТИ), инструктор по цигун, йогатерапевт. 25 години практика, автор в Yoga Journal.За автора →
Книгата „Йога vs Цигун: базови техники“

Основите на йога и цигун в шест практики: 235 страници, над 200 снимки и видеоуроци чрез QR кодове. На български, английски и руски.