Йога и цигун през погледа на физик: първата ми статия в Yoga Journal

Добра новина: в Yoga Journal (руското издание на списанието) излезе първата ми статия и вече съм сред авторите му. Не дойдох с поредния текст за асаните, а с цигун. Йога изданията обикновено заобикалят тази тема, така че благодаря на редакцията за смелостта.

Статията е за това, какво всъщност се случва в тялото по време на практика. Без канали и енергии, само дишане, съединителна тъкан и нервна система. По-долу преразказвам накратко основните мисли със свои думи, а целият текст е на сайта на списанието, на руски език.

За какво е статията

Индийската и китайската традиция описват тялото всяка по свой начин. В едната праната тече по нади, в другата ци се движи по меридианите и се събира в дантиен. И двете картини са създадени векове преди първите анатомични атласи. Но ако махнем пласта термини, се оказва, че и в двете практики човек прави три еднакви неща: управлява дишането, събира вниманието и съзнателно регулира мускулното напрежение.

Да започнем с дишането. Бавното коремно вдишване и дългото издишване включват парасимпатиковата система чрез блуждаещия нерв: пулсът се забавя, възбудата спада. Двете школи използват един и същ лост. Различен е подходът. В пранаямата по-често се брои и се задържа дъхът, а в цигун дишането е свързано с плавното движение на ръцете и тялото.

Най-голямата практическа разлика според мен е между статиката и движението. В асаната тялото задържа форма, мускулите работят изометрично, ставата дълго остава в една и съща амплитуда. Така растат силата и гъвкавостта в конкретно положение. Цигун почти винаги тече: дъги, кръгове, без спиране в крайната точка. Това щади ставите, а на първо място се тренират координацията и равновесието. Затова на по-възрастните хора и на всички с ограничена подвижност често се препоръчва да започнат именно с цигун.

Подобно е и с фасциите и нервната система. Дългото разтягане в йогата постепенно прави съединителната тъкан по-еластична. Мекото непрекъснато движение в цигун почти не разтяга, но помага на слоевете тъкан да се плъзгат един спрямо друг, а след травма или при болни стави това често се понася по-леко. Динамичната йога с бързи преходи първо активира симпатиковата система, а после идва връщане към отпускане. Равномерното темпо в цигун поддържа спокойно състояние през цялата тренировка. Нито едното е по-добро, нито другото, просто натоварват регулацията на организма по различен начин.

Практическият извод е прост: не избирайте наслуки, а според задачата. Ако търсите сила, гъвкавост и подвижност в ставите, по-близо е йогата. Ако искате да успокоите нервната система, да подобрите координацията и да пазите ставите, по-близо е цигун. Много мои ученици с времето съчетават двете, например мек цигун сутрин и няколко статични асани вечер.

Защо това е интересно за един физик

Най-силно ме впечатлява едно наблюдение. Две култури, които не са знаели нищо една за друга, нито за съвременната анатомия, чрез опит и грешки стигат до много близки принципи. Това не доказва мистиката. Затова пък добре показва, че тялото има своя логика, обща за всички хора, и тя може да бъде открита с дълго и внимателно наблюдение.

Цялата статия можете да прочетете тук: Йога и цигун: физиологични сходства и разлики (на руски). Всички мои публикации в списанието са събрани на авторската ми страница в Yoga Journal.

Ако искате да сравните двете традиции на собственото си тяло, разгледайте базовите техники на йога и цигун: шест практики, с които е удобно да започнете. Подробно, със снимки и видеоуроци, всичко е описано в книгата ми „Йога vs Цигун: базови техники“.

Анатолий ЯсинскиФизик (МФТИ), инструктор по цигун, йогатерапевт. 25 години практика, автор в Yoga Journal.За автора →