Блог Статии

Статия4 април 2020 · 14 мин

Медитация без мистика: бележки от учителски курс в Индия

Анатолий Ясински · физик, инструктор по цигун

Медитация без мистика: бележки от учителски курс в Индия — Медитативна асана: главата, шията и гърбът са подредени в една вертикала

През 2019 година завърших учителски курс по медитация в Индия, в академия Sarvaguna в Гоа. Преподаваха ни Dr. Keshava и Praveen Reddy. Когато се върнах, докато всичко беше още прясно, написах пет кратки бележки: какво е медитацията, как да се подготвим за нея, как да седим и как йога обяснява устройството на ума. Тук ги събрах в един текст, махнах повторенията и добавих това, което разбрах през годините преподаване след курса.

Самата медитация не беше нещо ново за мен. Практикувам я отдавна под различни форми: без нея не минава нито сериозната йога, нито традиционните бойни изкуства. Бях прочел и доста книги за ползите от нея. От последните ми остана в паметта „Altered Traits“ („Променени черти“) на Даниел Голман и Ричард Дейвидсън: авторите са събрали изследвания, в които ефектите от практиката са описани не с възторжени епитети, а с показатели на мозъка и тялото. Но курсът ми даде нещо, което книгите не дават: цялостна система, по която медитацията може да се обяснява на други хора.

Какво е медитация с прости думи

В учебника на курса определението звучи горе-долу така: медитацията е специална техника, която успокоява ума и обръща вниманието навътре. Тя не е размишление, не е дрямка и не е мечтание. По време на практиката съзнанието е ясно и събрано, а тялото е отпуснато, доколкото е възможно.

През почти целия ден вниманието ни е насочено навън: към задача, към събеседник, към екран. А как да го насочваме навътре, към усещанията, дишането и хода на собствените мисли, не ни учат нито в училище, нито в университета, нито на работа. Получава се странен дисбаланс: използваме този инструмент постоянно, а почти не умеем да го управляваме.

Защо да медитираме

Първото, което дава практиката, е разтоварване. В началото човек отпуска тялото, но го прави съзнателно, без да потъва в сън. Така успява да забележи и да пусне напреженията, които с години се трупат в мускулите.

Това се вижда най-ясно при състояния, свързани със стреса. Случва се душевната умора да премине в телесна: появяват се отпадналост, апатия, болят ту гърбът, ту вратът без видима причина. Хапчето тук често помага малко, защото източникът на натоварването е в главата, а не в ставата. Медитацията не замества лекаря, но дава начин да се влияе върху самия източник.

За хората на умствения труд практиката е полезна и защото освобождава ресурси. След няколко минути тишина свежите идеи идват по-лесно и интуицията се чува по-ясно.

Харесва ми и един езиков детайл, който чухме на курса: думите „медитация“ и „медицина“ са сродни. И двете водят началото си от латински глаголи с общ древен корен, свързан с грижата и мярката.

Защо не можем просто да изключим мислите

Честа заблуда при начинаещите е, че да медитираш означава да седиш с празна глава. Опитайте и след десет секунди ще откриете, че мислите за списъка с покупки. Умът прилича на компютър без бутон за изключване. Затова задачата се поставя иначе: не да прогоним мислите, а да дадем на вниманието една точка на опора.

Когато умът меко задържа един обект, утихват процесите, които пораждат стреса: превъртането на тревоги, планирането, решаването на въображаеми проблеми. Опора може да бъде звук или образ, външен или вътрешен: повтаряне на мантра, пламъкът на свещ, усещането на дъха. Методите са десетки. Както към върха на планината водят много пътеки, така и до медитативното състояние може да се стигне по различни пътища. Целта е една: вътрешна тишина, събраност и онова особено състояние, което най-просто може да се нарече щастие.

Погледнат през очите на физик, човекът е инерционна система. За да свалиш килограми или да натрупаш мускули, са нужни месеци режим и тренировки. С навиците на мислене и възприятие е същото: не се променят бързо, трябва да се тренират. Източните традиции предлагат тук полезна промяна на гледната точка: да ценим самия път, а не само резултата. Който се е научил да се радва на процеса, на него му е добре през цялото време, а не само в кратките мигове, когато целта е постигната.

Има и добра новина. Отпускането на тялото и успокояването на ума идват сравнително бързо, а с времето се включват все по-лесно. За мнозина само това вече е достатъчно.

Какво не е медитация

На курса отделяха доста време, за да разграничат медитацията от неща, които приличат на нея.

Първо, тя не е размишление. Да обмисляш идеи и концепции е полезно, но в медитацията няма изводи и претегляне на аргументи „за“ и „против“. Практикуващият слиза под нивото на понятията.

Второ, тя не е хипноза и не е самовнушение. Да си повтаряш нагласа от типа „искам да постигна това и това“ понякога е полезно, но е друг инструмент. В медитацията умът не се програмира и не му се заповядва. Наблюдаваме го и му позволяваме да дойде в покой. Бих нарекъл медитацията дори антихипноза: състояние, свободно от внушени нагласи и чуждо влияние.

Трето, тя не е религия. Практиката не изисква да променяте вярата или културата си и в нея няма нищо чуждо. Тя е изследване на самия себе си и по същество е по-близо до научния метод, отколкото до ритуала.

Оттук следва и програмата на обучението. За да се получава медитацията, трябва да се научим:

да отпускаме тялото;
да седим удобно и неподвижно;
да правим дишането равно и тихо;
спокойно да наблюдаваме какво става в главата ни;
да забелязваме полезните мисли и да ги подхранваме;
да запазваме спокойствие при всякакви обстоятелства.

Подготовката е по-важна от самата медитация

Нашият учител обичаше да повтаря: „Preparation is more important than actual meditation.“ Ако си се подготвил добре, медитацията се случва сама. Имаше и още едно сравнение: медитацията прилича на изстрелване на ракета, при което цялата основна работа е свършена на земята много преди старта.

Място и време

Изберете тих и чист ъгъл, далеч от бюрото, кухнята, телевизора и телефона. Най-доброто време е ранната сутрин: ако станете час преди останалите вкъщи, никой няма да ви пречи, а главата още е свежа. Това, разбира се, изисква да си лягате по-рано и да не вечеряте обилно. Добре е за практиката да има постоянно време в дневния режим. Навикът работи по-надеждно от волята и спасява от безкрайното „ще започна утре“.

Тяло и дишане

Преди да седнете, тялото трябва да се подготви: да отидете до тоалетна, да вземете душ или поне да си измиете лицето. После малко хатха йога или загрявка. Предстои да седите дълго и неподвижно, затова е добре предварително да разтегнете гърба и краката. Бягането и аеробиката не са подходящи тук: те отнемат силите, нужни за практиката.

Следват дихателните упражнения, пранаяма. После сядаме и свързваме дъха с мантрата So-Ham: при вдишване наум звучи So, при издишване Ham. Умът остава спокоен и обърнат навътре. От медитацията също се излиза внимателно: първо връщаме вниманието към тялото и дъха, после отваряме очи.

Четирите инстинкта

Отделна глава на учебника е посветена на четирите базови инстинкта: храна, сън, секс и самосъхранение. Практикуващият не ги потиска, а се учи да се съобразява с тях.

Храната трябва да е прясна, проста и натурална. Важен е и самият процес: да не се яде в раздразнение и да не се спори на масата, да се дъвче старателно и да се усеща вкусът, да не се преяжда до тежест. Учителят наричаше доброто настроение по време на хранене една от тайните на здравето. Последното хранене поне четири часа преди сън или медитация. Алкохолът се изключва.

При съня важи правилото на златната среда: недоспиването вреди, преспиването също. По опита на много практикуващи редовната медитация позволява да се възстановяваш с по-малко сън. Със самосъхранението всичко е ясно, със секса също: добре е всичко, което е в мярка. За съжаление учебникът не казва нищо повече по тази тема.

Как да седим за медитация

Формулата на курса е проста: изправи гърба, наблюдавай дишането, успокой и събери ума. Тези три стъпки постепенно пренасят вниманието от външното, телесно ниво към по-финото, вътрешното. След тях медитацията се случва сама.

Асаната за медитация трябва да е устойчива, изправена, отпусната и удобна. Ако краката изтръпват, гърбът боли и ви се иска да се наместите, нищо няма да се получи. Широко разпространено е убеждението, че се медитира задължително в лотос. Не е така. Достатъчни са три условия: главата, шията и тялото на една линия, гръбнакът перпендикулярен на пода, дишането ниско, диафрагмено.

От гледна точка на биомеханиката задачата е да подредим гръбначния стълб така, че позата да се държи от възможно най-малко мускули. Тялото е в равновесие, а балансът се поддържа от дълбоките тонични мускули, които отговарят за взаимното положение на прешлените. Звучи просто, но да седиш изправен и едновременно отпуснат се учи с години. Всъщност цялата работа с асаните в хатха йога води именно към такава стойка, която е нужна и за медитацията, и за здравето изобщо. В цигун същата задача решава стоенето като стълб, Джан Джуан: вертикала без излишно напрежение.

Всички мускули, които не участват в поддържането на стойката, трябва да се отпуснат: лицето, очите, раменете, ръцете, краката, коремът. Удобно е да се започне от лицето, а лицето се отпуска от очите. Клепачите се спускат меко, без стискане. Дланите лежат на коленете, палецът и показалецът са съединени в чин мудра или джнана мудра.

Коя асана да изберем

Сукхасана, простият седеж с кръстосани крака. Ако подложите под таза сгънато одеяло, гърбът се изправя по-лесно и дългото седене на пода става по-леко.
Свастикасана е по-устойчива, но изисква добре отворени тазобедрени стави: коленете слизат по-близо до пода.
Ваджрасана, седеж на петите, е много удобна, ако глезените са достатъчно гъвкави.
Сиддхасана е подходяща за хора с години практика зад гърба си и дава много сигурна опора.

Главното във всички варианти е едно: изправеният гръб. Устойчивостта идва от широко разтворените колене. Работят само дълбоките мускули покрай гръбнака. Дишането е меко, ниско, с малка амплитуда: движи се само диафрагмата. Спомагателните дихателни мускули почиват и в това е разликата от пранаямата, където тъкмо тях тренираме. Тялото е отпуснато, нуждата от кислород намалява и организмът преминава в режим на пестене и възстановяване. Точно от това състояние израства медитацията.

Как е устроен умът според йога

Последната част на курса се оказа най-интересна за мен като физик и човек с опит в технологичния бизнес. Учебникът започва със силна теза: умът е най-добрият инструмент, който имаме, но неподреденият ум разпилява силите и пречи да постигаме целите си. Йога го описва като система от четири функционални блока: манас, читта, ахамкара и буддхи. Ако разберем как са свързани, става ясно какво точно тренираме в медитацията. Индийските мислители са описали тази схема преди хиляди години и тя удивително прилича на архитектурата на компютъра.

Манас: вход и изход

Манас е долното ниво на ума, връзката с външния свят. Към него са свързани петте сетива: слух, осезание, зрение, вкус и обоняние. Той управлява и петте органа на действие: речта, ръцете, краката, половите и отделителните органи. Манас може да се съмнява и да задава въпроси.

В компютъра това е контролерът за вход и изход: получава сигнали от камера или скенер, прави първична обработка, извежда картина на монитора. Способността да се съмнява прилича на системата за прекъсвания, при която спешна заявка спира текущата работа. В учебника сравняват манас с бригадир във фабрика: не е собственикът, но следи процеса и раздава задачи на работниците.

Бригадирът изпълнява добре нарежданията. Но ако началникът, буддхи, е в мъгла и не взима решения, манас започва да слуша шума, бъбренето и желанията, които изплуват от читта.

Читта: паметта

Читта е хранилището на впечатленията и опита. Там се пазят безброй скрити следи от миналото. Те могат да са полезни, но без контрол отгоре влияят пряко на манас и изкарват навън своите желания, включително неосъзнатите. Най-добрият начин за работа с читта е наблюдението: да гледаме как мисли, емоции и образи изплуват отнякъде и се връщат там. Това „отнякъде“ е читта. Не случайно Патанджали определя йога като „йогаш читта вритти ниродха“, успокояване на вълненията на читта.

Компютърната аналогия тук е особено точна. Паметта на компютъра е йерархична: данните се копират от бавния диск в оперативната памет, а оттам в многостепенния кеш на процесора. Една грешка в синхронизацията на което и да е ниво и системата започва да се държи странно. А архитектурата на фон Нойман, върху която са изградени повечето компютри, пази командите и данните в една и съща памет, външно неразличими. Ако приложим това към читта, излиза, че заедно с впечатленията в нея са записани и инструкции: модели на поведение, готови реакции на различни ситуации, изградени от опита. С достъп до процесора тези програми могат да се пренапишат. Читта има и по-дълбоки нива, подсъзнателно и несъзнавано, и с тях също може да се работи, като се разчистват от боклука.

Ахамкара: егото

Ахамкара е усещането „аз съм“, това, което ни позволява да се отделим от околните. Тази функция има и обратна страна: тя е и източник на болка и отчуждение. Когато буддхи е замъглен, ахамкара вади скрити емоции от читта и кара манас да откликва на капризите ѝ, оцветени в „лично“.

Любопитно е, че профилът на егото също е записан в читта. Това, което ни харесва или не, по същество е няколко бита информация и те могат да се променят. Понякога това го правят обстоятелствата: човек, който не яде нищо освен ананаси, в планината, когато запасите свършат, с апетит похапва сланина с хляб. Или пушач, убеден, че не може без цигара, попада на място без тютюн и спокойно минава без него. А може да включим буддхи и да се променим сами. По-трудно е, но е възможно.

Един от най-силните похвати срещу натрапчивите желания, като нощните походи до хладилника, е да си казвате не „аз искам“, а „то иска“. Това е първата стъпка към това да спрем да се отъждествяваме с ахамкара. Добре го е предала една украинска песен: героят се оплаква, че късно вечер „парче паразит“ го бута да отпие първата глътка, а после пропилява имането му в казиното.

Буддхи: централният процесор

Буддхи е висшето ниво на ума, входът към вътрешната мъдрост. Коренът на думата е свързан с пробуждането. Тази част на ума взима решения, преценява трезво и съди справедливо. Ако буддхи е замъглен, манас получава команди от читта, където се пазят всички навици, добри и лоши, и всички стереотипи, оцветени от егото. Ясният буддхи винаги ще намери разумен изход, ако манас се съгласи да го следва. Затова основната работа на практикуващия е в изчистването на буддхи.

В компютърния модел буддхи е процесорът заедно с операционната система. Човек се ражда като нов компютър без програми. После върху него се инсталира софтуер, полезен и не чак толкова, качват се документи, снимки, музика, филми, а покрай тях и вируси. С времето ресурсите се запълват, на заден план се въртят излишни процеси и основната задача се изпълнява бавно и с грешки.

Безплатен антивирус за ума

Разбирането от какво се състои умът и как частите му си влияят една на друга отваря пътя към друг начин на мислене: по-продуктивен, по-щадящ и по-светъл. Най-достъпният инструмент по този път е медитацията. Нашият учител се шегуваше, че това е безплатен антивирус за софтуера на мозъка: безсрочен лиценз и ежедневни актуализации.

Откъде да започнете на практика, разказвам в раздела за медитативната практика. А по-долу е записът на онлайн занятие по медитация, което водих в Zoom през пролетта на 2020 година (на руски език).