Бавно долно дишане: обяснението на един физик от кухнята и от учебника

В йогата и в цигун в покой дишаме бавно и ниско, „в корема“. Обясненията на това правило са много, някои от тях съвсем мистични. На мен са ми по-близки две прости, физически. Едното ми хрумна в кухнята, другото дойде от учебник по физиология.

Урокът с чашите

Когато детето беше малко, често ми се налагаше бързо да изстудявам преварена вода. Начинът е прост: наливаш горещата вода в чаша, след минута я преливаш в друга, а първата, вече затоплена, слагаш под студената чешма. После обратно и така няколко пъти, докато водата стане топла.

Веднъж забелязах любопитно нещо. Ако пуснеш чешмата докрай, чашата изстива почти толкова бързо, колкото под спокойна струя. Стената отдава топлината със собствена скорост и студената вода се нуждае от време за контакт. Силният напор само увеличава разхода на вода, а печалба във времето почти няма. За всяка задача има разумна скорост на струята и над нея усилията отиват в канала.

Същото става в белите дробове

С дишането историята е много подобна. С потока въздухът стига само до най-малките бронхи, а по-нататък, в алвеолите, кислородът и въглеродният диоксид се придвижват чрез дифузия. И на този процес му трябва време.

Освен това част от всяко вдишване изобщо не участва в газообмена: тя остава в трахеята и бронхите. Това е т.нар. мъртво пространство, при възрастен около 150 мл. Да пресметнем. Дванадесет вдишвания по 500 мл дават 6 литра в минута и до алвеолите стигат 12 × 350 = 4,2 литра. Двадесет и четири вдишвания по 250 мл дават същите 6 литра, но в алвеолите попадат само 24 × 100 = 2,4 литра. Работата е приблизително същата, а ползата почти двойно по-малка.

При това дихателните мускули сами изразходват кислород. Когато форсираме вентилацията, харчим част от това, което се опитваме да получим, и отгоре на това излишно „отмиваме“ въглеродния диоксид. Получава се затворен кръг. За всяко състояние има оптимален ритъм, при който разходът за дишане съответства на това колко кислород тялото реално успява да усвои.

Горната и долната част на белите дробове работят различно

Втората идея дойде от книгата на Зилбернагъл и Деспопулос „Color Atlas of Physiology“. Когато стоим или седим, гравитацията разпределя кръвта в белите дробове неравномерно: към долните дялове стига няколко пъти повече, отколкото към върховете. Вентилацията долу също е по-голяма, но расте не толкова стръмно. В резултат в горните части въздухът е много спрямо кръвотока и част от вентилацията се губи напразно. В долните части кръвта е в излишък и газообменът там е ограничен от това колко въздух е успял да стигне дотам. Физиолозите наричат това вентилационно-перфузионно съотношение.

Оттук става ясен смисълът на долното дишане. Когато работи диафрагмата и коремът се движи меко, въздухът изпълва първо долните дялове, където кръвоснабдяването е най-богато. Указанието „дишайте в даньтиен“ (а в йогата понякога и „до муладхара“) е образ: физически въздухът не отива в корема, но посоката на движение на диафрагмата проветрява точно най-изгодните за газообмена части.

При голямо натоварване картината се променя. Сърцето изпомпва повече кръв, налягането в белодробните съдове се повишава и кръвта изпълва добре дори върховете. Газообменът става ефективен навсякъде и тогава е уместно пълното йогийско дишане, което включва корема, ребрата и ключиците.

Какво следва от това за практиката

• В покой, в медитация и в стоенето Джан Джуан дишайте бавно, меко и ниско.
• Бавно не означава със задържане и усилие. Дишането остава комфортно.
• При активно натоварване не се ограничавайте с корема, включвайте пълното дишане.

Упражненията, които помагат да усвоите долното и пълното дишане, са събрани на страницата за пранаяма. А на сутрешните занятия по цигун в Бургас започваме точно с успокояването на ритъма на дишането.

Анатолий ЯсинскиФизик (МФТИ), инструктор по цигун, йогатерапевт. 25 години практика, автор в Yoga Journal.За автора →