BIKE, SUP & DWS: как измислих собствен трибой и какво излезе от това за година

На 21 юни 2024 година, наполовина на шега, наполовина сериозно, обявих рождения ден на нов спорт. Казва се BIKE, SUP & DWS и има три етапа: стигаш с колело, доплуваш с дъска и се изкачваш по скала точно над морето.

Трите етапа поред

BIKE. Съвсем обикновен велосипед, който се движи само със силата на краката. Моят е планински хардтейл, тоест рамка без задно окачване и амортисьорна вилка отпред.

SUP. Надуваема дъска, на която се стои прав и се гребе с едно гребло. На английски се казва stand up paddle board.

DWS. Deep water solo, катерене по крайбрежни скали без въже. Осигуровката тук е самата вода, затова под маршрута задължително трябва да има достатъчна дълбочина, така че падането да завърши с къпане, а не с травма.

Откъде дойде идеята

Всичко започна около две години преди „официалния“ старт. Катерех се по скалите край морето около Созопол и изведнъж видях човек на SUP, който спокойно минаваше покрай камъните. Дъска бях виждал и преди, разбира се, но само на плажа. Просто не ми беше хрумвало, че с нея може да се стигне до толкова диви места.

Тогава картината се подреди. Най-интересните линии за DWS не се виждат от брега, а до много от тях не можеш да стигнеш пеша. От водата скалите изглеждат съвсем различно. Дъската може да се докара до морето с кола, но това е скучно, а и най-важното, нямам кола. Значи до водата трябва да се стига с колело. Така трите занимания сами се сляха в едно.

Звук и субтитри: EN · BG · RU (⚙ в плейъра)

Защо точно тези три

В този трибой се събра почти всичко, което обичам и умея. Колоезденето, особено по хълмове, натоварва краката, развива издръжливостта и добре тренира дишането. Катеренето учи на равновесие, гъвкавост, точност и концентрация, отдавна го наричам йога на стената. А дъската не е чак такава новост за мен, по-скоро обратното: в нея има по малко от фрирайд, ски туринг, уейкборд и уейксърф едновременно. Още първия ден на вълните усетих същото, както когато караш сноуборд в пухкав сняг.

Погледнато по-широко, за мен това е същата практика като цигун и тайдзицюан: движение, свързано с дишането, и човек, свързан с природата. По баира темпото го задават вдишването и издишването и щом дишането се разпадне, продължаваш само на инат. Гребането също бързо намира свой равен ритъм и дишането се нагласява по замахванията на греблото. На скалата няколко бавни издишвания преди труден ход помагат на тялото да спре да се стяга. Ако искате да се научите да управлявате дишането си съзнателно, добра отправна точка са дихателните практики пранаяма.

Какво показа първата година

Година по-късно мога да кажа, че трибоят се получи много балансиран като натоварване и в същото време наистина технически.

Колелото отговаря за издръжливостта. Обикновено се кара по пресечен терен и с товар, защото дъската и екипировката пътуват с теб.

Дъската дава достъп до скали, до които от брега не се стига. Но и тук не е лесно: с вълните трябва да се бориш.

Катеренето над морето си остава акцентът на целия маршрут. Трябва да избереш безопасна линия, да подготвиш място за старт и да помниш, че камъкът може да е мокър, ронлив или бодлив. Такива дреболии, от които зависи безопасността, се събират много. Затова не опитвайте DWS без опит в катеренето и без да проверите дълбочината под скалата.

Звук и субтитри: EN · BG · RU (⚙ в плейъра)

Присъединете се

Катерачи, колоездачи, любители на дъската и всички, които обичат да се движат сред природата, пишете ми какво мислите за тази идея. Брегът около Бургас, където живея и водя занимания по цигун, е идеален за нея. Мечтая някой ден да събера съмишленици и да направим истински фестивал BIKE, SUP & DWS.

Анатолий ЯсинскиФизик (МФТИ), инструктор по цигун, йогатерапевт. 25 години практика, автор в Yoga Journal.За автора →